• Основен начин на производство: чрез директна сеитба на постоянно място. Това е предпочитаната технология за полско производство на фасул Капитано.
• Практическа ориентировъчна гъстота: приблизително 22 000–28 000 растения/дка, според схемата на сеитба, характеристиките на почвата, напояването и технологията на отглеждане.
• Препоръчителна схема на засаждане: приблизително 45 см между редовете и 10 см между растенията, осигуряваща около 22 200 растения/дка.
• Тип производство: основно пролетно и лятно производство на открито за получаване на свежи жълти шушулки.
• Сеитба за основно производство: ориентировъчно 15 април – май, след преминаване на опасността от слани и достатъчно затопляне на почвата.
• Сеитба в Южна България: приблизително втората половина на април – май, според конкретните температурни условия.
• Сеитба в Северна България: обикновено края на април – май, при трайно затопляне на почвата.
• Сеитба за лятно производство: приблизително май – юни, с осигурено напояване.
• Сеитба като втора култура: ориентировъчно 1–20 юли, според района и очакваните есенни температури.
• Последен ориентировъчен срок за сеитба: около 15 юли според отделни български търговски препоръки, но срокът не гарантира успешно узряване във всеки район.
• Последователни сеитби: при необходимост от продължително снабдяване с пресен фасул могат да се организират през приблизително 10–15 дни.
• Оптимална температура за покълване: ориентировъчно 20–25°C.
• Минимална препоръчителна температура на почвата: приблизително 12–15°C за по-надеждно поникване.
• Поникване: ориентировъчно 6–12 дни при подходяща температура, равномерна влажност и качествен посевен материал.
• Дълбочина на директна сеитба: приблизително 3–5 см, според почвената структура и влажността.
• Дълбочина на сеитба в леки почви: при необходимост може да се използва по-голяма дълбочина в рамките на препоръчителния диапазон.
• Ориентировъчна маса на семената за този пример: при 2,1 семена/г, 24 444 семена са приблизително 11,6 кг.
• Сеитбена норма: български търговски източници посочват приблизително 7–10 кг/дка, а други — 12–15 кг/дка. Разликата се дължи на схемата, размера на семената и технологията. Най-надеждно е нормата да се изчисли по желаната гъстота и действителните показатели на партидата.